Желязната църква - Свети Стефан (Цариград)

    A.Savin, FAL, via Wikimedia Commons

    След 1820 г в Османската империя започват борбите за църковна независимост на българите. Техните искания са за независима от гръцката Българска църква, български владика  и  богослужение на български език в храмовете.

    Със султански ферман от 17 окт. 1849 г. е позволено  на българите в империята да имат собствени молитвени храмове. Същата година княз Стефан Богориди дарява голям свой имот с 3 постройки на самия бряг на Златния рог за черковни нужди. 

    Митрополит Прокопий Созоагатополски, на 9.11.1849 година тържествено осветява превърнатия в параклис долен етаж на дървената къща. По-късно става самостоятелен храм, посветен на първомъченик и архидякон Стефан в чест на дарителя Стефан Богориди. 

    Символично основния камък на Желязната църква „Свети Стефан“ е поставен на 25.11.1859 от сина на княз Стефан Богориди, Никола Богориди. Истинското строителство започва на  27 април 1892 г., 33 години по-късно, когато екзарх Йосиф I Български също полага основния камък.

    През 1850г. двете каменни сгради са разрушени и с тях е издигната нова три етажна сграда известна като Метоха, по-късно използвана за седалище на  Българската екзархия. 

    През 1890г. на Българската екзархия е позволено със султански ферман да издигне нов храм на мястото на Дървената църква. 

     Автор на проекта е архитект с  арменски произход Ховсеп Азнавур. Негова е идеята за използване на предварително изготвени чугунени плоскости вместо бетонни основи, поради нестабилността на терена.

 Храма е във формата на трикорабна базилика с кръстообразна форма. Олтарът е обърнат към Златния рог, а над притвора се издига 40-метрова камбанария. 

    Конструкцията е с тегло над 500 тона и е изработена в виенската фирма Рудолф Филип Ваагнер. Всички елементи са захванати за основите с болтове, гайки и нитове.  Транспортирани са с влак до Триас и от там с параходи до Цариград. 14.07.1896 е дата на окончателното и сглобяване.

[1], Public domain, via Wikimedia Commons

 

    В архитектурно отношение отвън църквата съчетава елементи на необарок, неоготика и византийски стил. Целият интериор също е изработен във Виена, но има един проблем, иконостаса е по католически образец. Налага се руска фирма да изработи православен иконостас. Шестте камбани също са отлети в Русия, две от тях звучат и до днес. 

Kadı, CC BY-SA 4.0, via Wikimedia Commons

    Тържественото освещаване на новата църква „Свети Стефан“ е извършено от екзарх Йосиф I на 8 септември 1898 година – Рождество Богородично. 

        

 

  scanned Ottoman postcard, Public domain, via Wikimedia Commons 

В двора на „Свети Стефан“ са погребани българските църковни дейци Иларион Макариополски, Авксентий Велешки, Мелетий Велешки и Паисий Пловдивски.

 Преносимите железни храмове са британско изобретение и са използвани в отдалечените колонии. Самият създател на Айфеловата кула, Густав Айфел създава доста такива и ги изпраща в Перу и Филипините. Нашата  „Свети Стефан“ е една от малкото оцелели железни църкви в света. 

Източник : Уикипедия