Историята на село Запалня и църквата Свети Иван Рилски
Така започват всички приказки!
Преди много години имало едно село, Запалня. Историята му се губи в древността, но през 14 век с това име е изобразено на европейските карти. През турско селището е на кръстопът на Друма от изток на запад и пътя от Казанлък за Одрин през Нова Загора. Край пътя е имало 3 хана. Хората били работливи и се занимавали с земеделие и животновъдство. Селото било на първо място по добив на рози и е имало 120 казана за добив на розово масло.
След Освобождението на България 1881 г. – 1884 г. местните турци продават имотите си на българи от околните села и се изселват в Турция. Хората в селото били работливи задружни и след изнурителния труд на полето и с животните намирали утеха в Бог и православната вяра. Заедно, всичките 80 семейства, с общи средства изграждат Храма Свети Иван Рилски през 1891-1892 г. Градежа се ръководи и наблюдава лично от прочутите тревненски майстори Ненко и Рую Руеви. Всички малки подвижни икони за религиозните празници и иконостаса са изрисувани от иконописеца Иван Раев. Божият храм е осветен на 19.10.1892 г. от временно завеждащия Старазагорска епархия Сливенски митрополит и Левкийски епископ Геврасий. Пълното изографисване е дело на иконописците професор Мандов и Кирил Кънчев, които на западната страна изписват имената на 32-те жертви дадени от селото през Балканската, Междусъюзническата и Първата световна войни. Храмът се е славел с най-добрата зография в цялата Старозагорска епархия.
Минали години. Новата власт в "Името на народа" решила да направи голям язовир на река Тунджа. Имало ТКЗС-та и много плодородна земеделска земя, изградени били канали и "Фрегати" напоявали полята. Плодородна и щедра е Българската земя! Трудолюбив е народа ни!
Постановено било селата Запалня, Жребчево и Долни Паничарево да бъдат заличени и бил даден срок на жителите да съборят къщите си и да се преместят другаде.
На 01.01.1965 последен напуска селото свещеник Драган Стойков, който не допуска разрушаването на църквата Свети Иван Рилски, въпреки изричната заповед! Имуществото на храма е разпределено в различни части на Старозагорската епархия. Части от олтара са пренесени в Копринка и Гурково. Камбаната е преместена в Твърдица и всеки път бие, щом почине човек от село Запалня.
След 1966 храмът е осквернен от безбожници! Изкъртват зографията, ограбват керемидите, изтръгват железните греди и го ползват за обор на животните!
Минали почти 60 г.
Останките на храма отново събират хората с вяра в Бог и напомнят за тези които са живели, работили и обичали тук!
В далечината язовира напомня за времето когато в полето Фрегати и канали са напоявали нашата земя и тя се е отплащала щедро за изнурителния труд.
На възвишение близо до останките на църквата се намира изоставено гробище. Там с лице към язовира се намира може би единствения надгробен паметник за цяло село. Надписът върху него гласи:
„Село Запалня, заселено XV в. изселено 1962 г.“
Въпреки че селището не съществува, бившите му жители провеждат ежегодно в района събор и издават две книги за него.
Информация:
Стойко Попдраганов Стойков от информационната табела на обекта
и Интернет.
Tags:
Храмове
Публикации
