Желязната църква - Свети Стефан (Цариград)
След 1820 г в Османската империя започват борбите за църковна независимост на българите. Техните искания са за независима от гръцката Българска църква, български владика и богослужение на български език в храмовете.
Със султански ферман от 17 окт. 1849 г. е позволено на българите в империята да имат собствени молитвени храмове. Същата година княз Стефан Богориди дарява голям свой имот с 3 постройки на самия бряг на Златния рог за черковни нужди.
Митрополит Прокопий Созоагатополски, на 9.11.1849 година тържествено осветява превърнатия в параклис долен етаж на дървената къща. По-късно става самостоятелен храм, посветен на първомъченик и архидякон Стефан в чест на дарителя Стефан Богориди.
Символично основния камък на Желязната църква „Свети Стефан“ е поставен на 25.11.1859 от сина на княз Стефан Богориди, Никола Богориди. Истинското строителство започва на 27 април 1892 г., 33 години по-късно, когато екзарх Йосиф I Български също полага основния камък.
През 1850г. двете каменни сгради са разрушени и с тях е издигната нова три етажна сграда известна като Метоха, по-късно използвана за седалище на Българската екзархия.
През 1890г. на Българската екзархия е позволено със султански ферман да издигне нов храм на мястото на Дървената църква.
Автор на проекта е архитект с арменски произход Ховсеп Азнавур. Негова е идеята за използване на предварително изготвени чугунени плоскости вместо бетонни основи, поради нестабилността на терена.
Храма е във формата на трикорабна базилика с кръстообразна форма. Олтарът е обърнат към Златния рог, а над притвора се издига 40-метрова камбанария.
Конструкцията е с тегло над 500 тона и е изработена в виенската фирма Рудолф Филип Ваагнер. Всички елементи са захванати за основите с болтове, гайки и нитове. Транспортирани са с влак до Триас и от там с параходи до Цариград. 14.07.1896 е дата на окончателното и сглобяване.
[1], Public domain, via Wikimedia Commons
В архитектурно отношение отвън църквата съчетава елементи на необарок, неоготика и византийски стил. Целият интериор също е изработен във Виена, но има един проблем, иконостаса е по католически образец. Налага се руска фирма да изработи православен иконостас. Шестте камбани също са отлети в Русия, две от тях звучат и до днес.
Kadı, CC BY-SA 4.0, via Wikimedia Commons
Тържественото освещаване на новата църква „Свети Стефан“ е извършено от екзарх Йосиф I на 8 септември 1898 година – Рождество Богородично.
scanned Ottoman postcard, Public domain, via Wikimedia Commons
В двора на „Свети Стефан“ са погребани българските църковни дейци Иларион Макариополски, Авксентий Велешки, Мелетий Велешки и Паисий Пловдивски.
Преносимите железни храмове са британско изобретение и са използвани в отдалечените колонии. Самият създател на Айфеловата кула, Густав Айфел създава доста такива и ги изпраща в Перу и Филипините. Нашата „Свети Стефан“ е една от малкото оцелели железни църкви в света.
Източник : Уикипедия
Публикации
